Всичко започна от едно петно в двора с размери около 3х4 метра. Отляха се основите и започна градежа. Постепенно всяка събота и неделя (в свободните си дни), добавяхме по нещо ново и така постройката растеше.
След завършването на покрива и купола, започна вътрешното оформление. Една част от иконите бяха поръчани на художници, които също така резбоваха и изрисуваха дверите на олтара. Други икони и аксесоари бяха купени, а трети подарени от добри хора.
Параклисът стана бързо имайки предвид, че се строеше семейно от пет човека, в почивните дни, а и доста голяма част от времето си бяхме на маса.
До тук добре, но проблемът се появи, когато параклисът трябваше да бъде осветен. Българската православна църква, в лицето на администрацията на Великотърновския митрополит Григорий отказа да освети параклиса с мотива, че той не принадлежи на БПЦ. Условието беше земята върху която е параклисът да се даде на БПЦ. Разбира се този вариант отпадна. Останаха няколко варианта: Първи вариант да не се освещава - не е нужно да се молиш само на осветени места. Втори вариант беше Руската православна църква. Като трети вариант беше избора на православен свещенник, който не е от БПЦ. Вторият вариант отпадна, тъй като отговора от Руската църква беше, че не желаят да се месят в работите на Българската църква. Спряхме се на третия вариант за което не съжаляваме.
Отец Христофор Събев е един от основателите и символите на българската демокрация. Той е висш духовен свещенник с ранг на епископ. Отец Събев се съгласи да освети параклиса (за което сме му много благодарни). В последствие на Великден и на други празници идва да служи в параклиса. Параклисът се посещава от много хора от селото.
Браво! Много е хубав!
ОтговорИзтриванеБраво !
ОтговорИзтриванеБраво !
ОтговорИзтриванеRespect
ОтговорИзтриванеАдмирации,страхотно е станало!
ОтговорИзтриванеМоже ли повече информация ,как се прави тъй като и аз бих искал да направя малко семейно параклисче в двора. С грубия строеж ще се справя но за купула и някой други детайли ще се радвам да споделите.