Есен

Няколко есенни снимки

Топла есен - цъфнало дръвче

Селска чешма

Около село Мусина

Хотнишки водопад

Хотнишка екопътека

Успение Богородично

Днес е големият християнски празник - Успение Богородично.Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. (Уикипедия)
По този повод нашият малък семеен параклис, носещ това име се сдоби с ново пано, а именно Успението на Пресвета Богородица.

Картината е нарисувана от великотърновските художници Милчо и Ивета Тимови. Те са направили и голяма част от другите икони в параклиса, както и дърворезбата на дверите на олтара. Ето няколко снимки:

И да не забравя: Честит имен ден на майка ми и на всички, които носят името Мария!

Семеен параклис

          Не помня точно как възникна идеята да се направи малък параклис в двора на къщата на село, но баща ми и майка ми решили да я осъществят. С минимални средства и собствен труд трябваше да се издигне тази малка постройка, да се освети от свещенник и всички желаещи да могат да могат да се помолят когато имат нужда.

          Всичко започна от едно петно в двора с размери около 3х4 метра. Отляха се основите и започна градежа. Постепенно всяка събота и неделя (в свободните си дни), добавяхме по нещо ново и така постройката растеше.

          След завършването на покрива и купола, започна вътрешното оформление. Една част от иконите бяха поръчани на художници, които също така резбоваха и изрисуваха дверите на олтара. Други икони и аксесоари бяха купени, а трети подарени от добри хора.
Параклисът стана бързо имайки предвид, че се строеше семейно от пет човека, в почивните дни, а и доста голяма част от времето си бяхме на маса.

          До тук добре, но проблемът се появи, когато параклисът трябваше да бъде осветен. Българската православна църква, в лицето на администрацията на Великотърновския митрополит Григорий отказа да  освети параклиса с мотива, че той не принадлежи на БПЦ. Условието беше земята върху която е параклисът да се даде на БПЦ. Разбира се този вариант отпадна. Останаха няколко варианта: Първи вариант да не се освещава - не е нужно да се молиш само на осветени места. Втори вариант беше Руската православна църква. Като трети вариант беше избора на православен свещенник, който не е от БПЦ. Вторият вариант отпадна, тъй като отговора от Руската църква беше, че не желаят да се месят в работите на Българската църква. Спряхме се на третия вариант за което не съжаляваме.

          Отец Христофор Събев е един от основателите и символите на българската демокрация. Той е висш духовен свещенник с ранг на епископ. Отец Събев се съгласи да освети параклиса (за което сме му много благодарни). В последствие на Великден и на други празници идва да служи в параклиса. Параклисът се посещава от много хора от селото.

Лястовици в къщи

          Докато правим ремонт на село, към нас се присъединиха още майстори, които започнаха усилено строителство на новата си къща. Двете лястовички си бяха избрали една дървена колона, която се намира в средата на стаята и понеже вратите и прозорците на стаята не са сложени заради ремонта, те свободно си влизат и излизат. Това са "Селски лястовици".  За разлика от "Градските", главата отпред и гърлото им са оцветени в кафяво. Гнездото отгоре е открито.

          Една седмица по късно нашата работа изостава, но гнездото на лястовиците е почти готово. Скоро женската ще започне да снася яйца. Малките ще се излюпят след около две седмици и след още около три седмици ще излетят от гнездото.

20 юни.
Не знам кога е започнала, но лястовицата вече мъти. Трябва да надникна в гнездото.

Две бели яйца с кафяви петна.

26 юни

За съжаление историята има неприятен завършек. Една котка се качила по дървената колона, която е висока само около два метра или е скочила и е съборила гнездото. Освен това е хванала люстовичката, която е мътела и я изяла. По земята останали събореното гнездо, счупените яйца и перушина...

Снимки от бала

В една песен на Тодор Колев се казваше нещо такова:

Абитуриентка, дъще, ставаш ти,

абитуриентка вече те изпращам,

но живота, дъще, не е бал -

от утре вече всичко ще си плащаш!

История с котки

Лорд беше хубав котарак, подарен от малко котенце за рожденния ден на майка ми. Лошото беше, че всички го харесваха и един ден някой го открадна.

В един зоомагазин се грижеха за улични котета и продавачката предложи да ми даде едно. Съгласих се и символично го купих за 1 лев. Тъкмо си тръгвах и тя ми набута в ръцете още едно като бонус. За съжаление по късно котенцето което "купих" умря и остана само второто.

Това е Бонка. Тук вече е по голяма. Понеже беше подарена заедно с другото коте, казаха че е бонус, започнаха да и казват Бони и така получи името си.

Година по късно Бонка е горда майка на шест котенца, които старателно отглежда. Наистина добра майка. Малко е отслабнала, но добрата храна ще я възстанови.

Едно от поотрастналите деца на Бони